спокойствие

Речник на българския език

споко̀йствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср.[[]], само ед. Качество на спокоен. Радвам се на спокойствие в брака. Спокойствието на езерото. Пълно спокойствие и тишина. Запазвам спокойствие. Нарушавам спокойствието си.
Олимпийско спокойствие. — Невъзмутимост, хладнокръвие.

Грешни изписвания (1)

  • спукойствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-койс-т-вие
членувано спо-койс-т-ви-е-то
мн.ч. спо-койс-т-вия
членувано спо-койс-т-ви-я-та