уталожване

Речник на българския език

утало̀жване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оталожване
  • оталожвани
  • оталожвъне
  • оталожвъни
  • отъложване
  • отъложвани
  • отъложвъне
  • отъложвъни
  • уталожвани
  • уталожвъне
  • уталожвъни
  • утъложване
  • утъложвани
  • утъложвъне
  • утъложвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ута-лож-ва-не
членувано ута-лож-ва-не-то
мн.ч. ута-лож-ва-ния
членувано ута-лож-ва-ни-я-та