уталожвам

Речник на българския език

утало̀жвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

утало̀жваш, несв. и утало̀жа, св.; какво.
1. Насищам, утолявам. Уталожих жаждата си.
2. Прен. Успокоявам, укротявам, намалявам. Лекарството уталожи болката. Уталожвам гнева му.
уталожвам се/уталожа се. 1. — Насищам се, утолявам се.
2. Прен. Утихвам, успокоявам се. Чувствата му се уталожиха. Бунтът се уталожи.
същ. утало̀жване, ср.
прил. утало̀жен, утало̀жена, утало̀жено, мн. утало̀жени.

Грешни изписвания (7)

  • оталожвам
  • оталожвъм
  • отъложвам
  • отъложвъм
  • уталожвъм
  • утъложвам
  • утъложвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ута-лож-вам ута-лож-ва-ме
2 лице ута-лож-ваш ута-лож-ва-те
3 лице ута-лож-ва ута-лож-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ута-лож-вах ута-лож-вах-ме
2 лице ута-лож-ва ута-лож-вах-те
3 лице ута-лож-ва ута-лож-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ута-лож-вах ута-лож-вах-ме
2 лице ута-лож-ва-ше ута-лож-вах-те
3 лице ута-лож-ва-ше ута-лож-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уталожвал съм уталожвала съм уталожвало съм уталожвали сме
2 лице уталожвал си уталожвала си уталожвало си уталожвали сте
3 лице уталожвал е уталожвала е уталожвало е уталожвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уталожвал бях уталожвала бях уталожвало бяхме уталожвали
2 лице беше уталожвал беше уталожвала беше уталожвало бяхте уталожвали
3 лице беше уталожвал беше уталожвала беше уталожвало бяха уталожвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уталожвам ще уталожваме
2 лице ще уталожваш ще уталожвате
3 лице ще уталожва ще уталожват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уталожвал ще съм уталожвала ще съм уталожвало ще сме уталожвали
2 лице ще си уталожвал ще си уталожвала ще си уталожвало ще сте уталожвали
3 лице ще е уталожвал ще е уталожвала ще е уталожвало ще са уталожвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уталожвам щяхме да уталожваме
2 лице щеше да уталожваш щяхте да уталожвате
3 лице щеше да уталожва щяха да уталожват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уталожвал щях да съм уталожвала щях да съм уталожвало щяхме да сме уталожвали
2 лице щеше да си уталожвал щеше да си уталожвала щеше да си уталожвало щяхте да сте уталожвали
3 лице щеше да е уталожвал щеше да е уталожвала щеше да е уталожвало щяха да са уталожвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уталожвал съм уталожвала съм уталожвало съм уталожвали сме
2 лице уталожвал си уталожвала си уталожвало си уталожвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уталожвал съм уталожвала съм уталожвало съм уталожвали сме
2 лице уталожвал си уталожвала си уталожвало си уталожвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уталожвал била съм уталожвала било съм уталожвало били сме уталожвали
2 лице бил си уталожвал била си уталожвала било си уталожвало били сте уталожвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уталожвам щяла съм да уталожвам щяло съм да уталожвам щели сме да уталожваме
2 лице щял си да уталожваш щяла си да уталожваш щяло си да уталожваш щели сте да уталожвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уталожвал щяла съм да съм уталожвала щяло съм да съм уталожвало щели сме да сме уталожвали
2 лице щял си да си уталожвал щяла си да си уталожвала щяло си да си уталожвало щели сте да сте уталожвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уталожвал бих уталожвала бих уталожвало бихме уталожвали
2 лице би уталожвал би уталожвала би уталожвало бихте уталожвали
3 лице би уталожвал би уталожвала би уталожвало биха уталожвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ута-лож-вай ута-лож-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ута-лож-ван
непълен член ута-лож-ва-ния
пълен член ута-лож-ва-ни-ят
женски род ута-лож-ва-на
членувано ута-лож-ва-на-та
среден род ута-лож-ва-но
членувано ута-лож-ва-но-то
множествено число ута-лож-ва-ни
членувано ута-лож-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-лож-вал
непълен член ута-лож-ва-лия
пълен член ута-лож-ва-ли-ят
женски род ута-лож-ва-ла
членувано ута-лож-ва-ла-та
среден род ута-лож-ва-ло
членувано ута-лож-ва-ло-то
множествено число ута-лож-ва-ли
членувано ута-лож-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-лож-вал
женски род ута-лож-ва-ла
среден род ута-лож-ва-ло
множествено число ута-лож-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ута-лож-ващ
непълен член ута-лож-ва-щия
пълен член ута-лож-ва-щи-ят
женски род ута-лож-ва-ща
членувано ута-лож-ва-ща-та
среден род ута-лож-ва-що
членувано ута-лож-ва-що-то
множествено число ута-лож-ва-щи
членувано ута-лож-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ута-лож-вай-ки