успокоявам

Речник на българския език

успокоя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

успокоя̀ваш, несв. и успокоя̀, св.
1. Кого. Утешавам, вдъхвам спокойствие. Успокоиха разтревожената майка.
2. Кого, какво. Усмирявам, укротявам. Успокоявам разлудувалите се деца. Успокоявам разбунтуваните райони.
3. Прен. Какво. Потискам, потушавам, намалявам. Успокоявам болката с лекарства. Успокоявам гнева си.
успокоявам се/успокоя се. 1. — Добивам спокойствие, утешавам се. Успокои се, като го видя жив и здрав.
2. Умирявам се, уталожвам се, утихвам. Детето се успокои и млъкна.
3. Прен. Затихвам, заглъхвам. Болките се успокоиха. Чувствата им се успокоиха.
същ. успокоя̀ване, ср.
същ. успокоѐние, ср.

Грешни изписвания (15)

  • оспокоявам
  • оспокоявъм
  • оспокуявам
  • оспокуявъм
  • оспукоявам
  • оспукоявъм
  • оспукуявам
  • оспукуявъм
  • успокоявъм
  • успокуявам
  • успокуявъм
  • успукоявам
  • успукоявъм
  • успукуявам
  • успукуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-по-ко-я-вам ус-по-ко-я-ва-ме
2 лице ус-по-ко-я-ваш ус-по-ко-я-ва-те
3 лице ус-по-ко-я-ва ус-по-ко-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-по-ко-я-вах ус-по-ко-я-вах-ме
2 лице ус-по-ко-я-ва ус-по-ко-я-вах-те
3 лице ус-по-ко-я-ва ус-по-ко-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-по-ко-я-вах ус-по-ко-я-вах-ме
2 лице ус-по-ко-я-ва-ше ус-по-ко-я-вах-те
3 лице ус-по-ко-я-ва-ше ус-по-ко-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоявал съм успокоявала съм успокоявало съм успокоявали сме
2 лице успокоявал си успокоявала си успокоявало си успокоявали сте
3 лице успокоявал е успокоявала е успокоявало е успокоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях успокоявал бях успокоявала бях успокоявало бяхме успокоявали
2 лице беше успокоявал беше успокоявала беше успокоявало бяхте успокоявали
3 лице беше успокоявал беше успокоявала беше успокоявало бяха успокоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще успокоявам ще успокояваме
2 лице ще успокояваш ще успокоявате
3 лице ще успокоява ще успокояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм успокоявал ще съм успокоявала ще съм успокоявало ще сме успокоявали
2 лице ще си успокоявал ще си успокоявала ще си успокоявало ще сте успокоявали
3 лице ще е успокоявал ще е успокоявала ще е успокоявало ще са успокоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да успокоявам щяхме да успокояваме
2 лице щеше да успокояваш щяхте да успокоявате
3 лице щеше да успокоява щяха да успокояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм успокоявал щях да съм успокоявала щях да съм успокоявало щяхме да сме успокоявали
2 лице щеше да си успокоявал щеше да си успокоявала щеше да си успокоявало щяхте да сте успокоявали
3 лице щеше да е успокоявал щеше да е успокоявала щеше да е успокоявало щяха да са успокоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоявал съм успокоявала съм успокоявало съм успокоявали сме
2 лице успокоявал си успокоявала си успокоявало си успокоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоявал съм успокоявала съм успокоявало съм успокоявали сме
2 лице успокоявал си успокоявала си успокоявало си успокоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм успокоявал била съм успокоявала било съм успокоявало били сме успокоявали
2 лице бил си успокоявал била си успокоявала било си успокоявало били сте успокоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да успокоявам щяла съм да успокоявам щяло съм да успокоявам щели сме да успокояваме
2 лице щял си да успокояваш щяла си да успокояваш щяло си да успокояваш щели сте да успокоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм успокоявал щяла съм да съм успокоявала щяло съм да съм успокоявало щели сме да сме успокоявали
2 лице щял си да си успокоявал щяла си да си успокоявала щяло си да си успокоявало щели сте да сте успокоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих успокоявал бих успокоявала бих успокоявало бихме успокоявали
2 лице би успокоявал би успокоявала би успокоявало бихте успокоявали
3 лице би успокоявал би успокоявала би успокоявало биха успокоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-по-ко-я-вай ус-по-ко-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-я-ван
непълен член ус-по-ко-я-ва-ния
пълен член ус-по-ко-я-ва-ни-ят
женски род ус-по-ко-я-ва-на
членувано ус-по-ко-я-ва-на-та
среден род ус-по-ко-я-ва-но
членувано ус-по-ко-я-ва-но-то
множествено число ус-по-ко-я-ва-ни
членувано ус-по-ко-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-я-вал
непълен член ус-по-ко-я-ва-лия
пълен член ус-по-ко-я-ва-ли-ят
женски род ус-по-ко-я-ва-ла
членувано ус-по-ко-я-ва-ла-та
среден род ус-по-ко-я-ва-ло
членувано ус-по-ко-я-ва-ло-то
множествено число ус-по-ко-я-ва-ли
членувано ус-по-ко-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-я-вал
женски род ус-по-ко-я-ва-ла
среден род ус-по-ко-я-ва-ло
множествено число ус-по-ко-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-по-ко-я-ващ
непълен член ус-по-ко-я-ва-щия
пълен член ус-по-ко-я-ва-щи-ят
женски род ус-по-ко-я-ва-ща
членувано ус-по-ко-я-ва-ща-та
среден род ус-по-ко-я-ва-що
членувано ус-по-ко-я-ва-що-то
множествено число ус-по-ко-я-ва-щи
членувано ус-по-ко-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ус-по-ко-я-вай-ки