успокоявало

Речник на българския език

1. успокоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успокоявало е производна форма на успокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. успокоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успокоявало е производна форма на успокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. успокоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

успокоявало е производна форма на успокоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. успокоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

успокоявало е производна форма на успокоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).