утешавам

Речник на българския език

утеша̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

утеша̀ваш, несв. и утеша̀, св.; Кого.
1. Вдъхвам утеха; успокоявам, разведрявам. Само видът на дъщеря ѝ я утешаваше.
2. Успокоявам (дете, когато плаче).
утешавам се/утеша се. — Успокоявам се, разведрявам се, намирам утеха.
същ. утеша̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • отешавам
  • отешавъм
  • отишавам
  • отишавъм
  • утешавъм
  • утишавам
  • утишавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уте-ша-вам уте-ша-ва-ме
2 лице уте-ша-ваш уте-ша-ва-те
3 лице уте-ша-ва уте-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уте-ша-вах уте-ша-вах-ме
2 лице уте-ша-ва уте-ша-вах-те
3 лице уте-ша-ва уте-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уте-ша-вах уте-ша-вах-ме
2 лице уте-ша-ва-ше уте-ша-вах-те
3 лице уте-ша-ва-ше уте-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утешавал съм утешавала съм утешавало съм утешавали сме
2 лице утешавал си утешавала си утешавало си утешавали сте
3 лице утешавал е утешавала е утешавало е утешавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утешавал бях утешавала бях утешавало бяхме утешавали
2 лице беше утешавал беше утешавала беше утешавало бяхте утешавали
3 лице беше утешавал беше утешавала беше утешавало бяха утешавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утешавам ще утешаваме
2 лице ще утешаваш ще утешавате
3 лице ще утешава ще утешават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утешавал ще съм утешавала ще съм утешавало ще сме утешавали
2 лице ще си утешавал ще си утешавала ще си утешавало ще сте утешавали
3 лице ще е утешавал ще е утешавала ще е утешавало ще са утешавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утешавам щяхме да утешаваме
2 лице щеше да утешаваш щяхте да утешавате
3 лице щеше да утешава щяха да утешават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утешавал щях да съм утешавала щях да съм утешавало щяхме да сме утешавали
2 лице щеше да си утешавал щеше да си утешавала щеше да си утешавало щяхте да сте утешавали
3 лице щеше да е утешавал щеше да е утешавала щеше да е утешавало щяха да са утешавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утешавал съм утешавала съм утешавало съм утешавали сме
2 лице утешавал си утешавала си утешавало си утешавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утешавал съм утешавала съм утешавало съм утешавали сме
2 лице утешавал си утешавала си утешавало си утешавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утешавал била съм утешавала било съм утешавало били сме утешавали
2 лице бил си утешавал била си утешавала било си утешавало били сте утешавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утешавам щяла съм да утешавам щяло съм да утешавам щели сме да утешаваме
2 лице щял си да утешаваш щяла си да утешаваш щяло си да утешаваш щели сте да утешавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утешавал щяла съм да съм утешавала щяло съм да съм утешавало щели сме да сме утешавали
2 лице щял си да си утешавал щяла си да си утешавала щяло си да си утешавало щели сте да сте утешавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утешавал бих утешавала бих утешавало бихме утешавали
2 лице би утешавал би утешавала би утешавало бихте утешавали
3 лице би утешавал би утешавала би утешавало биха утешавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уте-ша-вай уте-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уте-ша-ван
непълен член уте-ша-ва-ния
пълен член уте-ша-ва-ни-ят
женски род уте-ша-ва-на
членувано уте-ша-ва-на-та
среден род уте-ша-ва-но
членувано уте-ша-ва-но-то
множествено число уте-ша-ва-ни
членувано уте-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уте-ша-вал
непълен член уте-ша-ва-лия
пълен член уте-ша-ва-ли-ят
женски род уте-ша-ва-ла
членувано уте-ша-ва-ла-та
среден род уте-ша-ва-ло
членувано уте-ша-ва-ло-то
множествено число уте-ша-ва-ли
членувано уте-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уте-ша-вал
женски род уте-ша-ва-ла
среден род уте-ша-ва-ло
множествено число уте-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уте-ша-ващ
непълен член уте-ша-ва-щия
пълен член уте-ша-ва-щи-ят
женски род уте-ша-ва-ща
членувано уте-ша-ва-ща-та
среден род уте-ша-ва-що
членувано уте-ша-ва-що-то
множествено число уте-ша-ва-щи
членувано уте-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уте-ша-вай-ки