утеша

Речник на българския език

утеша̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

утешѝш, мин. св. утешѝх, мин. прич. утешѝл, св.вж. утешавам.

Грешни изписвания (7)

  • отеша
  • отешъ
  • отиша
  • отишъ
  • утешъ
  • утиша
  • утишъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уте-ша уте-шим
2 лице уте-шиш уте-ши-те
3 лице уте-ши уте-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уте-ших уте-ших-ме
2 лице уте-ши уте-ших-те
3 лице уте-ши уте-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уте-шах уте-шах-ме
2 лице уте-ше-ше уте-шах-те
3 лице уте-ше-ше уте-ша-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утешил съм утешила съм утешило съм утешили сме
2 лице утешил си утешила си утешило си утешили сте
3 лице утешил е утешила е утешило е утешили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утешил бях утешила бях утешило бяхме утешили
2 лице беше утешил беше утешила беше утешило бяхте утешили
3 лице беше утешил беше утешила беше утешило бяха утешили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще утеша ще утешим
2 лице ще утешиш ще утешите
3 лице ще утеши ще утешат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утешил ще съм утешила ще съм утешило ще сме утешили
2 лице ще си утешил ще си утешила ще си утешило ще сте утешили
3 лице ще е утешил ще е утешила ще е утешило ще са утешили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да утеша щяхме да утешим
2 лице щеше да утешиш щяхте да утешите
3 лице щеше да утеши щяха да утешат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утешил щях да съм утешила щях да съм утешило щяхме да сме утешили
2 лице щеше да си утешил щеше да си утешила щеше да си утешило щяхте да сте утешили
3 лице щеше да е утешил щеше да е утешила щеше да е утешило щяха да са утешили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утешал съм утешала съм утешало съм утешали сме
2 лице утешал си утешала си утешало си утешали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утешил съм утешила съм утешило съм утешили сме
2 лице утешил си утешила си утешило си утешили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утешил била съм утешила било съм утешило били сме утешили
2 лице бил си утешил била си утешила било си утешило били сте утешили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утеша щяла съм да утеша щяло съм да утеша щели сме да утешим
2 лице щял си да утешиш щяла си да утешиш щяло си да утешиш щели сте да утешите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утешил щяла съм да съм утешила щяло съм да съм утешило щели сме да сме утешили
2 лице щял си да си утешил щяла си да си утешила щяло си да си утешило щели сте да сте утешили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утешил бих утешила бих утешило бихме утешили
2 лице би утешил би утешила би утешило бихте утешили
3 лице би утешил би утешила би утешило биха утешили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уте-ши уте-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уте-шен
непълен член уте-ше-ния
пълен член уте-ше-ни-ят
женски род уте-ше-на
членувано уте-ше-на-та
среден род уте-ше-но
членувано уте-ше-но-то
множествено число уте-ше-ни
членувано уте-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уте-шил
непълен член уте-ши-лия
пълен член уте-ши-ли-ят
женски род уте-ши-ла
членувано уте-ши-ла-та
среден род уте-ши-ло
членувано уте-ши-ло-то
множествено число уте-ши-ли
членувано уте-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уте-шал
женски род уте-ша-ла
среден род уте-ша-ло
множествено число уте-ша-ли