утешен

Речник на българския език

1. утешен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уте-шен
непълен член утеш-ния
пълен член утеш-ни-ят
ж. р. утеш-на
членувано утеш-на-та
ср. р. утеш-но
членувано утеш-но-то
мн. ч. утеш-ни
членувано утеш-ни-те

2. утешен — мин. страд. прич. м. р.

утешен е производна форма на утеша (мин. страд. прич. м. р.).