утешали

Речник на българския език

1. утешали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

утешали е производна форма на утеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утешали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

утешали е производна форма на утеша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).