утешил си

Речник на българския език

1. утешил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утешил си е производна форма на утеша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утешил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утешил си е производна форма на утеша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).