утешавал

Речник на българския език

1. утешавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утешавал е производна форма на утешавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утешавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утешавал е производна форма на утешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утешавал — мин. деят. св. прич. м. р.

утешавал е производна форма на утешавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утешавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утешавал е производна форма на утешавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).