утешаване

Речник на българския език

утеша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отешаване
  • отешавани
  • отешавъне
  • отешавъни
  • отишаване
  • отишавани
  • отишавъне
  • отишавъни
  • утешавани
  • утешавъне
  • утешавъни
  • утишаване
  • утишавани
  • утишавъне
  • утишавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уте-ша-ва-не
членувано уте-ша-ва-не-то
мн.ч. уте-ша-ва-ния
членувано уте-ша-ва-ни-я-та