утешавал си

Речник на българския език

1. утешавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утешавал си е производна форма на утешавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утешавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утешавал си е производна форма на утешавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. утешавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утешавал си е производна форма на утешавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).