успокоявал

Речник на българския език

1. успокоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успокоявал е производна форма на успокоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. успокоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успокоявал е производна форма на успокоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. успокоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

успокоявал е производна форма на успокоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. успокоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

успокоявал е производна форма на успокоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).