успокояване

Речник на българския език

успокоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оспокояване
  • оспокоявъне
  • оспокуяване
  • оспокуявъне
  • оспукояване
  • оспукоявъне
  • оспукуяване
  • оспукуявъне
  • успокоявъне
  • успокуяване
  • успокуявъне
  • успукояване
  • успукоявъне
  • успукуяване
  • успукуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-по-ко-я-ва-не
членувано ус-по-ко-я-ва-не-то
мн.ч. ус-по-ко-я-ва-ния
членувано ус-по-ко-я-ва-ни-я-та