задоволяване

Речник на българския език

задоволя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • задоволявъне
  • задовуляване
  • задовулявъне
  • задуволяване
  • задуволявъне
  • задувуляване
  • задувулявъне
  • зъдоволяване
  • зъдоволявъне
  • зъдовуляване
  • зъдовулявъне
  • зъдуволяване
  • зъдуволявъне
  • зъдувуляване
  • зъдувулявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-до-во-ля-ва-не
членувано за-до-во-ля-ва-не-то
мн.ч. за-до-во-ля-ва-ния
членувано за-до-во-ля-ва-ни-я-та