достатъчност

Речник на българския език

доста̀тъчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • достатачност
  • достатачнуст
  • достатъчнуст
  • дустатачност
  • дустатачнуст
  • дустатъчност
  • дустатъчнуст
  • достатачнос
  • достатачнус
  • достатъчнос
  • достатъчнус
  • дустатачнос
  • дустатачнус
  • дустатъчнос
  • дустатъчнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дос-та-тъч-ност
членувано дос-та-тъч-ност-та
мн.ч. дос-та-тъч-нос-ти
членувано дос-та-тъч-нос-ти-те
звателна форма