укротяване

Речник на българския език

укротя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • окротяване
  • окротявъне
  • окрутяване
  • окрутявъне
  • укротявъне
  • укрутяване
  • укрутявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-ро-тя-ва-не
членувано ук-ро-тя-ва-не-то
мн.ч. ук-ро-тя-ва-ния
членувано ук-ро-тя-ва-ни-я-та