помиряване

Речник на българския език

помиря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • померяване
  • померявъне
  • помирявъне
  • пумеряване
  • пумерявъне
  • пумиряване
  • пумирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ми-ря-ва-не
членувано по-ми-ря-ва-не-то
мн.ч. по-ми-ря-ва-ния
членувано по-ми-ря-ва-ни-я-та