спого̀дба
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. спогодби, ж.
1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет.
2. Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. Постигам спогодба.
1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет.
2. Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. Постигам спогодба.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- спогодбъ
- спугодба
- спугодбъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спо-год-ба | |
|---|---|---|
| членувано | спо-год-ба-та | |
| мн.ч. | спо-год-би | |
| членувано | спо-год-би-те | |
| звателна форма | — | |