разбирателство

Речник на българския език

разбира̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Взаимно разбиране; съгласие. Живеем в разбирателство.

Грешни изписвания (15)

  • разберателство
  • разберателству
  • разбератилство
  • разбератилству
  • разбирателству
  • разбиратилство
  • разбиратилству
  • ръзберателство
  • ръзберателству
  • ръзбератилство
  • ръзбератилству
  • ръзбирателство
  • ръзбирателству
  • ръзбиратилство
  • ръзбиратилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-би-ра-тел-с-т-во
членувано раз-би-ра-тел-с-т-во-то
мн.ч. раз-би-ра-тел-с-т-ва
членувано раз-би-ра-тел-с-т-ва-та