компромис

Речник на българския език

компро̀мис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. компро̀миси, (два) компро̀миса, м.
1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.
прил. компро̀мисен, компро̀мисна, компро̀мисно, мн. компро̀мисни.

Грешни изписвания (3)

  • компромес
  • кумпромес
  • кумпромис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-ро-мис
непълен член ком-п-ро-ми-са
пълен член ком-п-ро-ми-сът
мн.ч. ком-п-ро-ми-си
членувано ком-п-ро-ми-си-те
бройна форма ком-п-ро-ми-са
звателна форма