съглашение

Речник на българския език

съглашѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съглашѐния, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашение.Съглашението. ист. Единството от Франция, Англия, Италия и др. държави като една от воюващите страни през Първата световна война.

Грешни изписвания (3)

  • саглашение
  • саглъшение
  • съглъшение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-ла-ше-ние
членувано съг-ла-ше-ни-е-то
мн.ч. съг-ла-ше-ния
членувано съг-ла-ше-ни-я-та