пакт

Речник на българския език

пакт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

па̀ктът, па̀кта, мн. па̀ктове, (два) па̀кта, м. Важен международен договор.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пакт
непълен член пак-та
пълен член пак-тът
мн.ч. пак-то-ве
членувано пак-то-ве-те
бройна форма пак-та
звателна форма —

Връзки