контракт

Речник на българския език

контра̀кт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. контра̀кти, (два) контра̀кта, м. Писмен договор, съглашение. Подписвам контракт. Условия на контракта. Сключвам контракт.

Грешни изписвания (1)

  • кунтракт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ракт
непълен член кон-т-рак-та
пълен член кон-т-рак-тът
мн.ч. кон-т-рак-ти
членувано кон-т-рак-ти-те
бройна форма кон-т-рак-та
звателна форма