усмиряване

Речник на българския език

усмиря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осмеряване
  • осмерявъне
  • осмиряване
  • осмирявъне
  • усмеряване
  • усмерявъне
  • усмирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-ми-ря-ва-не
членувано ус-ми-ря-ва-не-то
мн.ч. ус-ми-ря-ва-ния
членувано ус-ми-ря-ва-ни-я-та