удържане

Речник на българския език

удъ̀ржане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • одържане
  • одържани
  • одържъне
  • одържъни
  • удържани
  • удържъне
  • удържъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удър-жа-не
членувано удър-жа-не-то
мн.ч. удър-жа-ния
членувано удър-жа-ни-я-та