отбив

Речник на българския език

о̀тбив — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

м., само ед. Задържана част от определена сума при плащане.

Синоними

Грешни изписвания (3)

отбев
отбеф
отбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		от-бив
	непълен член	от-би-ва
	пълен член	от-би-вът
мн.ч.		от-би-ви
мн.ч.	членувано	от-би-ви-те
бройна форма		от-би-ва
звателна форма		—

Връзки

Вход