умозаключение

Речник на българския език

умозаключѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. умозаключѐния, ср. Заключение, направено на основата на няколко съждения. Правя умозаключение.

Грешни изписвания (7)

  • омозаключение
  • омозъключение
  • омузаключение
  • омузъключение
  • умозъключение
  • умузаключение
  • умузъключение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умо-зак-лю-че-ние
членувано умо-зак-лю-че-ни-е-то
мн.ч. умо-зак-лю-че-ния
членувано умо-зак-лю-че-ни-я-та