заключение

Речник на българския език

заключѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. заключѐния, ср.
1. Извод, логическо следствие. От облеклото ѝ си направих заключение, че е бедна.
2. Преценка на експерт, на лекар. Лекарят даде заключението си.
3. Част от композицията на съчинение и под. с изводи. Написал си много дълго заключение.

Грешни изписвания (5)

  • заклйочение
  • заклйучение
  • зъклйочение
  • зъклйучение
  • зъключение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зак-лю-че-ние
членувано зак-лю-че-ни-е-то
мн.ч. зак-лю-че-ния
членувано зак-лю-че-ни-я-та