епилог

Речник на българския език

епило̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. епило̀зи, (два) епило̀га, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се разказва за съдбата на героите след години.

Грешни изписвания (4)

  • епелок
  • епилок
  • ипелок
  • ипилок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-лог
непълен член епи-ло-га
пълен член епи-ло-гът
мн.ч. епи-ло-зи
членувано епи-ло-зи-те
бройна форма епи-ло-га
звателна форма