завършек

Речник на българския език

завъ̀ршек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. завъ̀ршеци, м. Завършък.

Грешни изписвания (3)

  • завършик
  • зъвършек
  • зъвършик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вър-шек
непълен член за-вър-ше-ка
пълен член за-вър-ше-кът
мн.ч. за-вър-ше-ци
членувано за-вър-ше-ци-те
бройна форма за-вър-ше-ка
звателна форма