оконча̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. оконча̀ния, ср.
1. Завършек, край на нещо. Нервни окончания.
2. Спец. Завършек на дума или форма, който изразява граматически значения; флексия. Глаголни окончания.
1. Завършек, край на нещо. Нервни окончания.
2. Спец. Завършек на дума или форма, който изразява граматически значения; флексия. Глаголни окончания.
Грешни изписвания (3)
- окунчание
- укончание
- укунчание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | окон-ча-ние | |
|---|---|---|
| членувано | окон-ча-ни-е-то | |
| мн.ч. | окон-ча-ния | |
| членувано | окон-ча-ни-я-та |