суфикс

Речник на българския език

суфѝкс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и су̀фикс, мн. суфѝкси и су̀фикси, (два) суфѝкса и су̀фикса, м. Спец. В граматиката наставка.

Грешни изписвания (1)

  • софикс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-фикс
непълен член су-фик-са
пълен член су-фик-сът
мн.ч. су-фик-си
членувано су-фик-си-те
бройна форма су-фик-са
звателна форма