финал

Речник на българския език

фина̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фина̀ли, (два) фина̀ла, м.
1. Заключителна част, последен етап; край. Участвам във финалите по футбол. Финал на пиесата.
2. Място, където приключва скоростно спортно състезание. Насочвам се към финала.
прил. фина̀лен, фина̀лна, фина̀лно, мн. фина̀лни. Финално бягане.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • фенал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-нал
непълен член фи-на-ла
пълен член фи-на-лът
мн.ч. фи-на-ли
членувано фи-на-ли-те
бройна форма фи-на-ла
звателна форма —

Връзки