свъ̀ршек
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
м., само ед. Свършване, край. До свършека на света. Запасите ни са на свършек.
Грешни изписвания (1)
- свършик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | свър-шек | |
|---|---|---|
| непълен член | свър-ше-ка | |
| пълен член | свър-ше-кът | |
| мн.ч. | свър-ше-ци | |
| членувано | свър-ше-ци-те | |
| бройна форма | свър-ше-ка | |
| звателна форма | — | |