изход

Речник на българския език

ѝзход съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѝзходи, (два) ѝзхода, м.
1. Врата, отвор за излизане. Залата имаше два входа и два изхода. Пред изхода го чакаше полицай.
2. Край на улица. Улица без изход.
3. Място или път, където се излиза от селище. Ще те придружа до изхода на града.
4. Прен. Начин за излизане от трудно положение. Не намирам изход от моето положение.
5. Прен. Завършек, край на нещо. Изход на революцията.

Грешни изписвания (2)

  • изхот
  • изхут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ход
непълен член из-хо-да
пълен член из-хо-дът
мн.ч. из-хо-ди
членувано из-хо-ди-те
бройна форма из-хо-да
звателна форма