излаз

Речник на българския език

ѝзлаз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората.
2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на море. Нямам излаз на океан.

Грешни изписвания (2)

  • излас
  • излъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-лаз
непълен член из-ла-за
пълен член из-ла-зът
мн.ч. из-ла-зи
членувано из-ла-зи-те
бройна форма из-ла-за
звателна форма