достъп

Речник на българския език

до̀стъп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Възможност за проникване някъде, включване в нещо, достигане до някого. Достъпът на деца е забранен. Ограничен е достъпът в клуба. Не мога да намеря достъп до началника.
2. Място, през което се реализира тази възможност; вход, проход.

Грешни изписвания (1)

  • достап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дос-тъп
непълен член дос-тъ-па
пълен член дос-тъ-път
мн.ч. дос-тъ-пи
членувано дос-тъ-пи-те
бройна форма дос-тъ-па
звателна форма