досег

Речник на българския език

до̀сег съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

м., само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура.

Грешни изписвания (2)

  • досек
  • досик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-сег
непълен член до-се-га
пълен член до-се-гът
мн.ч. до-се-зи
членувано до-се-зи-те
бройна форма до-се-га
звателна форма