сношение

Речник на българския език

сношѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. сношения, ср.
1. Полов акт; съвкупление.
2. Остар. Връзка, общуване.

Грешни изписвания (1)

  • снушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сно-ше-ние
членувано сно-ше-ни-е-то
мн.ч. сно-ше-ния
членувано сно-ше-ни-я-та