контакт

Речник на българския език

конта̀кт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конта̀кти, (два) конта̀кта, м.
1. Съприкосновение, допир, връзка. Не съм имала контакти с този човек. Контакт с външната среда. Осъществявам контакт между двете стаи.
2. Прен. Тясно общуване, връзка с някого. Контакт с изкуството. Контакти между фирми. Полов контакт.
3. Спец. Съединяване на проводници в електрическата мрежа. Проводниците правят контакт.
4. Спец. Уред за свързване на електрически проводници. Купих резервни контакти.

Грешни изписвания (1)

  • кунтакт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-такт
непълен член кон-так-та
пълен член кон-так-тът
мн.ч. кон-так-ти
членувано кон-так-ти-те
бройна форма кон-так-та
звателна форма