съприкосновение

Речник на българския език

съприкосновѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съприкосновѐния, ср. Допир, общуване, контакт, досег. Влизам в съприкосновение с известни личности.

Грешни изписвания (15)

  • сапрекосновение
  • сапрекоснувение
  • сапрекусновение
  • сапрекуснувение
  • саприкосновение
  • саприкоснувение
  • саприкусновение
  • саприкуснувение
  • съпрекосновение
  • съпрекоснувение
  • съпрекусновение
  • съпрекуснувение
  • съприкоснувение
  • съприкусновение
  • съприкуснувение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ри-кос-но-ве-ние
членувано съп-ри-кос-но-ве-ни-е-то
мн.ч. съп-ри-кос-но-ве-ния
членувано съп-ри-кос-но-ве-ни-я-та