проход

Речник на българския език

1. про̀ход съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. проходи, (два) прохода, м.
1. Място, през което се преминава.
2. Път, който преминава през планината. Шипченски проход.

Грешни изписвания (2)

  • прохот
  • прохут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ход
непълен член про-хо-да
пълен член про-хо-дът
мн.ч. про-хо-ди
членувано про-хо-ди-те
бройна форма про-хо-да
звателна форма

2. Про̀ход географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • Прохот
  • Прохут