улица

мн. у̀лици, ж.
1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата.
2. Прен. Жителите на сградите по такъв път. Събра се цялата улица. Събудих цялата улица.
3. Прен. Само ед. Среда, лишена от въздействието на семейството, училището, изложена на лоши влияния. Израснал е на улицата. Има възпитание от улицата.
същ. умал. у̀личка, мн. у̀лички, ж.
• Задънена улица. 1. — Улица без изход.
2. Прен. Разг. Безизходно положение. Попадам в задънена улица.
• Изхвърлям на улицата (някого). — Лишавам от жилище или от работа.
• Оставам на улицата. — Оставам без жилище или без работа.