шосе

Речник на българския език

шосѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. шосѐта, ср. Широк, настлан с чакъл, пясък и обикн. покрит с асфалт път.
прил. шосѐен, шосѐйна, шосѐйно, мн. шосѐйни. Шосейни връзки.

Грешни изписвания (1)

  • шусе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шо-се
членувано шо-се-то
мн.ч. шо-се-та
членувано шо-се-та-та