тръба

Речник на българския език

тръба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тръбѝ, ж.
1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение. Водопроводна тръба.
2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, който се използва за даване на сигнал.
Дихателна тръба. — Трахея.
Йерихонска тръба. — Много силен, гръмък глас.

Грешни изписвания (3)

  • траба
  • трабъ
  • тръбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръ-ба
членувано тръ-ба-та
мн.ч. тръ-би
членувано тръ-би-те
звателна форма