дудук

Речник на българския език

дуду̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. дуду̀ци, (два) дуду̀ка, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • додук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-дук
непълен член ду-ду-ка
пълен член ду-ду-кът
мн.ч. ду-ду-ци
членувано ду-ду-ци-те
бройна форма ду-ду-ка
звателна форма —

Връзки