свирка

1. свѝрка — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. свирки, ж.
1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка.
2. Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал. Свирка на влак.
• Вървя/играя по свирката (на някого). — Разг. Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.

Синоними

Грешни изписвания (1)

свиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		свир-ка
ед.ч.	членувано	свир-ка-та
мн.ч.		свир-ки
мн.ч.	членувано	свир-ки-те
звателна форма		—

2. свирка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

свирка е производна форма на свиркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. свирка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

свирка е производна форма на свиркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. свирка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

свирка е производна форма на свиркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).