цев

Речник на българския език

цев съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

цевта̀, мн. цѐви, ж.
1. Къса тръба от кухо стъбло или от друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкане.
2. Къса метална тръба, през която се изстрелва куршумът, като му се придава необходимата посока на движение. Цев на пистолет. Пушка с рязана цев.

Грешни изписвания (1)

  • цеф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цев
членувано цев-та
мн.ч. це-ви
членувано це-ви-те
звателна форма